150 години от Априлското въстание!

Днес в ПГСЕУ – Тетевен не отбелязахме една годишнина. Преживяхме Април. Усетихме го – с гняв, със сълзи, с гордост. Със силно слово и въздействащ филм върнахме времето назад – към онези пет века мълчание, към болката, която не е успяла да сломи един народ, към мига, в който България изрича своето „Стига!“. Към 20 април 1876 г., когато пламва искрата на свободата. Преминахме по пътя на въстанието – от Гюргево и Оборище, през Копривщица и Панагюрище, до Батак, Перущица и Дряновския манастир. Срещнахме се с героите – Бенковски, Каблешков, Волов, Ботев, Заимов, Райна Княгиня, с онези, които превърнаха живота си в завет.

Учениците се изправиха пред истинско предизвикателство – не само да знаят, а да мислят, да свързват, да чувстват. Бързи въпроси провериха тяхната памет.

Разпознаването на личности върна лицата на революцията. Хронологията подреди хаоса на една съдбовна пролет. Думите на героите прозвучаха отново – силни, болезнени, безсмъртни. А във финала, с редене на пъзели, историята беше сглобена отново – парче по парче, така, както се гради и паметта.

Видяхме знание. Видяхме отборен дух. Видяхме млади хора, които носят в себе си онзи пламък. А това означава, че Април живее. Той е в избора да не мълчиш. Той е в смелостта да отстояваш. Той е в паметта, която не избледнява. Априлското въстание не е само минало. То е морална победа. То е доказателство, че свободата има цена – и че тази цена е платена с живот, вяра и безстрашие.

Днес отличихме най-добрите – най-бързите, най-знаещите, най-сплотените. Но истинската победа беше обща – защото паметта беше жива.

Поклон пред героите. И отговорност пред бъдещето.

ПГСЕУ – Тетевен помни. И възпитава поколения, които ще носят този завет напред.